Стари български манастири
Старите български манастири преживяват тъмнината на чуждо владичество, далеч от блясъка на османската официална власт и християнската показност на Вселенската патриаршия, но запазват буден българския национален дух. През Българското възраждане те се превръщат в духовна институция, в която се съхраняват историческото минало, патриотичните пориви, националната писменост, просвета и култура на българина. Старите български манастири са пристани за организиране и съхраняване на народните будители и на борците за национална свобода.
Старите български манастири са онези центрове, които както през Средновековието, така и през Българското възраждане поддържат, подкрепят и съхраняват таланта на българина. През Възраждането българските манастири са създали условия за съхраняване и развитие на народното творчество и изкуство. Архитектурата, монументалната живопис, иконопис, дърворезба, приложни изкуства се развиват до такава степен, че достигат европейските ренесансови постижения.